Ние сме общество на страха, няма криза на цените
" България преживява втора продължителна политическа рецесия с дълбоки основи и вярата, че ще бъде позволена единствено от този нов кабинет, е подложена на подозрение... В теорията на частните диференциални уравнения кризата се разказва с една разтваряща се серпантина, т.е., нанасят се провали, които непрестанно се усилват, това става все по-неовладяемо. Това е българската рецесия ".
Това каза пред БНР Иван Костов, министър председател от 1997 година до 2001 година.
По думите му, когато девалвацията на думите се прави от овластените институции, вместо да се овладее риск, се прави опит да се овладее криза и се вършат трагични неточности.
" Това е повода да се наложи мораториумът върху цената на електрическата енергия. Разликата сред ръководство на опасности и преодоляване на рецесиите е фундаментална. Рискът е вероятностна заплаха, която може да бъде предотвратена и управляема. Кризата е случила се заплаха. Кризата, за разлика от рисковете, е неуправляем развой, тя се овладява - възвръща се управляемостта посредством комплицирани процеси на идентификация на провалите и тяхното обезвреждане, посредством идентификация на рисковете. Кризата се овладява посредством закриване и преструктуриране на цели елементи на системата, посредством стратегическо прегрупиране, отвод от цели, преориентация. От тази позиция у нас можем да приказваме за рецесия в политическата и в институционалната система на страната ", изясни Костов.
Според него здравеопазването е друга система в рецесия, тъй като не може да спре свръхсмъртността.
" Най-страшното е, че броят на популацията понижава с по-високи темпове, в сравнение с в една елементарна обстановка. Спадът на популацията е един неукротим развой. Всички институции не извършват задължението си към българското опазване на здравето ", уточни той.
" Регулаторните органи стоят над изпълнителната власт и над законодателната власт във връзка с функционалностите, които извършват, и дълга, който имат към обществото. Законодателната власт влезе брутално в пълномощията на тези институции. Пораженията могат да се окажат доста тежки ", добави Костов.
За някогашния премиер ние към този момент сме общество на страха, " само че целият свят се люшка сред крайните си страхове и това ги прави изключително сензитивно към рисковете ".
" Когато политиците са толкоз уплашени, че не могат да погледнат ценовия риск в очите, те го назовават рецесия, с цел да оправдаят личното си изтощение. Така работи системата на пресилване на заплахите ", коемнтира още Иван Костов.
" Начин за справяне с рецесия е като концентрираш власт, само че това не е най-хубавият метод, изключително в случай че тази централизация се обърне с противоположен знак ", добави още той.
" Другият метод е децентрализация на властта, когато всеки поеме личната си отговорност. Така демократичните системи се оправят с рецесии... В България се поема по първия стандарт ", счита някогашният министър председател.
Той е безапелационен, че в момента няма рецесия на цените.
" Криза има, когато пазарът се опустоши, когато няма артикули, когато цените дотам изкривяват търсенето и предлагането, че се появяват големи стокови дефицити, когато рухва пазарът. Това е ценова рецесия и сме го претърпели през 1990 и 1996-1997 година. Сега имаме динамичност на цените ", разясни Костов.
По тематиката за Република Северна Македония мнението му е, че позицията на България не е наш проблем. " Европа не може да отбрани полезностите, които прокламира, да вземем за пример - мултикултурализма ", уточни Иван Костов.
Това каза пред БНР Иван Костов, министър председател от 1997 година до 2001 година.
По думите му, когато девалвацията на думите се прави от овластените институции, вместо да се овладее риск, се прави опит да се овладее криза и се вършат трагични неточности.
" Това е повода да се наложи мораториумът върху цената на електрическата енергия. Разликата сред ръководство на опасности и преодоляване на рецесиите е фундаментална. Рискът е вероятностна заплаха, която може да бъде предотвратена и управляема. Кризата е случила се заплаха. Кризата, за разлика от рисковете, е неуправляем развой, тя се овладява - възвръща се управляемостта посредством комплицирани процеси на идентификация на провалите и тяхното обезвреждане, посредством идентификация на рисковете. Кризата се овладява посредством закриване и преструктуриране на цели елементи на системата, посредством стратегическо прегрупиране, отвод от цели, преориентация. От тази позиция у нас можем да приказваме за рецесия в политическата и в институционалната система на страната ", изясни Костов.
Според него здравеопазването е друга система в рецесия, тъй като не може да спре свръхсмъртността.
" Най-страшното е, че броят на популацията понижава с по-високи темпове, в сравнение с в една елементарна обстановка. Спадът на популацията е един неукротим развой. Всички институции не извършват задължението си към българското опазване на здравето ", уточни той.
" Регулаторните органи стоят над изпълнителната власт и над законодателната власт във връзка с функционалностите, които извършват, и дълга, който имат към обществото. Законодателната власт влезе брутално в пълномощията на тези институции. Пораженията могат да се окажат доста тежки ", добави Костов.
За някогашния премиер ние към този момент сме общество на страха, " само че целият свят се люшка сред крайните си страхове и това ги прави изключително сензитивно към рисковете ".
" Когато политиците са толкоз уплашени, че не могат да погледнат ценовия риск в очите, те го назовават рецесия, с цел да оправдаят личното си изтощение. Така работи системата на пресилване на заплахите ", коемнтира още Иван Костов.
" Начин за справяне с рецесия е като концентрираш власт, само че това не е най-хубавият метод, изключително в случай че тази централизация се обърне с противоположен знак ", добави още той.
" Другият метод е децентрализация на властта, когато всеки поеме личната си отговорност. Така демократичните системи се оправят с рецесии... В България се поема по първия стандарт ", счита някогашният министър председател.
Той е безапелационен, че в момента няма рецесия на цените.
" Криза има, когато пазарът се опустоши, когато няма артикули, когато цените дотам изкривяват търсенето и предлагането, че се появяват големи стокови дефицити, когато рухва пазарът. Това е ценова рецесия и сме го претърпели през 1990 и 1996-1997 година. Сега имаме динамичност на цените ", разясни Костов.
По тематиката за Република Северна Македония мнението му е, че позицията на България не е наш проблем. " Европа не може да отбрани полезностите, които прокламира, да вземем за пример - мултикултурализма ", уточни Иван Костов.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ